Обикновено питат Анна Ташкова по две теми - за вино и за футбол. Като изпълнителен директор на винарна от 10 години тя вече е експерт по виното, а като братовчедка на собственика на ФК "Левски" Тодор Батков я смятат и за информирана по футболни теми. Всъщност двамата с Батков са не само роднини, а и съдружници. Той е мажоритарен собственик и основен инвеститор в проекта, а Анна Ташкова е съсобственик и отговаря за оперативното управление. Компанията се казва "Вертикал", а двете търговски марки са разделени според видовете вино, които се произвеждат - вила "Любимец" е за червените, а вила "Хисар" за белите. От 2000 г. досега инвестицията е над 14 млн. лв.
Въпреки че произвеждат вино вече десетилетие, двете "вили" съвсем не са стигнали до оптималния си капацитет. Компанията отглежда над 4000 дка лозя, но само 40% от реколтата е за собствени нужди. Останалото, за съжаление на Ташкова, се продава на други винопроизводители. Тя се надява рано или късно да започнат да произвеждат и преработват грозде единствено за себе си. "Вилите" все още нямат и собствена изба, а ползват под наем.
Тези все още незапълнени празнини в процеса обаче ни най-малко не притесняват изпълнителната директорка: "Не мисля, че липсата на изба е нещо фатално. Мечтаем да имаме, но аз се научих да бързам бавно и чакам да дойде подходящият момент, защото всичко е свързано с пари. По-важното, освен гроздето, е, че имаме хората, които правят виното."
Човешкият фактор във вила "Любимец" и вила "Хисар" е многофункционален - всяка година търговският екип на компанията се включва в гроздобера и после в самото винопроизводство. По този начин едни и същи хора участват както в създаването, така и в реализацията на повече от 500 хил. бутилки вино годишно. От тях между 10 и 12% се продават извън България. Анна Ташкова признава, че това е все още смешен процент, но е сигурна, че той тепърва ще расте.
Кризата не е подминала и "Вертикал" - през 2009 г. спадът е с около 30% - за да запази обема на продажбите, се е наложило да се намалят цените. Крачката назад се е случила въпреки добрата адаптивност на малките изби, в която изпълнителната директорка е убедена.
Компанията предлага на пазара продукти от различни ценови категории, включително по-достъпни, например в картонени опаковки (т.нар. bag in box). Най-продаваните вина на компанията са купажното "Метафора" - бяло и червено, и младото вино "Фемела", което се пуска за пиене още в годината на неговото производство.
Компанията
- Брой служители - 70
- Оборот за 2009 г. - 1.8 млн. лв.
- Спад спрямо 2008 г. - 30%
Във вила "Хисар" и вила "Любимец" са инвестирани пари предимно от друг бизнес. Може ли да се печели само от винопроизводство?
Доста силно звучи да печелиш от винопроизводство в настоящия момент - при толкова много изби, объркване на концепции, разбирания, вкусове... По-безболезненият вариант наистина е това да ти е хоби, а не основна дейност. България тепърва започва да възстановява традициите си в производството на вино, както и името си на страна износител, която прави вино от грозде. След 1989 г. загубихме позициите си, а те веднага бяха заети от чилийски, аржентински и др. вина. Общото между нашите конкуренти е, че получават необходимата държавна подкрепа.
Сега си връщаме позициите. Лошото е, че това става поединично, на базата на лични контакти, вместо да сме обединени като бранш, а това е пълен абсурд. Ние се опитваме с отделни колеги да реализираме някакви идеи за сдружение, гилдия или някакъв вид обединение, но това става много бавно и тромаво, въпреки че сме в прекрасни отношения помежду си. Разбира се, още е рано да се каже, че българското винопроизводство е във възход. Но чуждите пазари отново разбраха за нас. Тази година на един панаир в Англия например основната ни задача беше да правим добро впечатление.
Едва ли може да се прави бизнес само с добро впечатление.
Така е, но това е една от първите стъпки. Следващата е да започнем наистина да правим бизнес, като увеличим износа. За да стане това, трябва да натрупаме контакти, което правим на подобни панаири. В бизнеса всичко е лично - основава се на лични контакти. Ето например с колеги от Дюселдорф, Германия, вече сме на етап отвъд добрите впечатления.
В България има доста добри винари и се правят много интересни вина. Разбира се, има значение и че печелим медали, грамоти и подобни награди, но аз най-много се впечатлявам от прекия контакт на човека, който опитва виното, и от неосъзнатата му реакция. Когато предложиш вино на чужденец, без той да е предубеден, че това е българско вино, резултатът е доста интересен.
На кои пазари има шансове българското вино днес?
Не бих могла да се ангажирам с цялостно мнение, смятам, че просто имаме шанс - както в Русия, така и на по-екзотични пазари като азиатския. Говоря за сухи и качествени вина. Но отново повтарям, че всичко става на базата на лични контакти.
Каква е ролята на държавата за доброто позициониране на България на винените пазари?
Честно казано, аз много на държавата вече не вярвам. Има лозаро-винарска камара, която обаче в никакъв случай не си изпълнява функциите. Напоследък ситуацията във винарството в България стана малко по-различна, защото старите предприятия са работили на един принцип, а сега се появяват такива възрожденци като нас, които имат по-различно мислене и вече се получава разлика в интересите. Например ние берем гроздето чак до края на октомври и дори стигаме до ноември. Допреди десетина години това беше пълен абсурд - старото схващане е, че колкото по-бързо се обере реколтата, толкова по-леко му е на лозаря. Аз съм и от двете страни - и лозарка, и винарка, и знам, че не е точно така.
Кой има по-голям принос във възстановяването на авторитета на България като винопроизводител - големите винпроми или малките изби?
Без да обиждам големите винпроми, смятам, че това са малките изби и хората с по-адаптивно мислене. Макар че всеки от нас по един или друг начин прави масово производство, защото иначе няма как да се издържаш. Но от масово до масово производство има огромна разлика. Вино от 4 лв. не е вино. Малките изби са по-гъвкави, по-лесно могат да сменят модела си на поведения, да експериментират и съответно да гонят и следват новите тенденции във винопроизводството и поведението на клиентите. Докато при големите винзаводи - докато се завърти голямото колело, малките вече са три-четири оборота напред. При големите всичко излиза по-скъпо - и рискът, всяка една промяна...
Задължително ли е една изба да произвежда и бяло, и червено вино, за да са на плюс сметките в края на сезона?
Това е въпрос на личен избор и на управленски нюх. Аз лично не смятам, че сме сбъркали, като сме започнали да правим и бели вина. За да си ценен за консуматора, трябва да му предложиш пълна гама продукти - бяло, червено и розе. Не може да осакатяваш правото му на избор. Миналата година се справихме доста добре през летните месеци независимо от кризата, което означава, че правим прилични вина. Дори усещаме, че инвестициите в бялото грозде се възвръщат по-бързо. Въпреки че сме традиционно страна - производител на червени вина, хората започват да свикват да пият и бели. Не бих го нарекла тенденция, но бих казала, че в България определено се развива винена култура. Българинът започва да разбира от вино и аз съм много радостна, че много млади хора започват да заместват ракията с вино.
Каква е вашата дефиниция на винена култура? Какво трябва да се промени, за да я има?
Когато отида на изложба и погледна дадена картина, аз или я приемам, или не я приемам и не ме интересува какво е искал да каже художникът. По същия начин приемам и виното - с уважение. Имам предвид, че субективният фактор го има навсякъде. Когато купуваш картина, ти я купуваш заради това, че я харесваш, или заради това, че художникът е известен например. Но се чувстваш удовлетворен, не е необходимо да я разбираш. Може би винената култура е точно това - да бъдеш отворен за всяко ново вино, към всяка изба да се отнасяш с уважение към труда и невероятната емоция, които са вложени, за да се направи това вино. И го купуваш, защото ти е харесало или защото избата е известна. За това не е необходимо да си учил малолактична химия или растителна защита.
Какъв е най-подходящият начин да се рекламира вино?
Винаги съм смятала, че най-печелившата реклама, и то без инвестиции, е методът ЕЖК - "една жена ми каза". Звучи несериозно, но си е истина. Не отричам нито един способ за реклама. Визуалното възприятие например е много важно - дизайн, етикет и т.н. Но винаги съм вярвала, че персоналното отношение към клиента е ключов фактор.
Вие сте от избите, които се наеха да налагат сирата в България. Как я прие пазарът?
Много бързо я прие. Което потвърждава моята теория, че българинът е отворен за новости. Сортът е много различен. Нашият тип вина са от тези, които се наричат нов свят - лесни за пиене вина. Друго характерно за сегашния етап от развитието на винопроизводството в България са т.нар. купажни вина - които се произвеждат от много сортове. В момента всички започнаха да комбинират сортове, както е по цял свят. Ние имаме купаж с четири сорта - червено и бяло вино, сега пускаме и едно вино от шест сорта.
Кой е най-подценяваният сорт грозде, който тепърва ще се развива на пазара?
"Мелник" и купаж с "Мелник". Това е типичен български сорт. По принцип българските сортове са малко низвергнати, но това е нормално на този етап, защото всеки от нас е отворен към новото - вкараха се много непознати сортове. Колегите сигурно ще ме оборят, но аз смятам, че маврудът не е сортът, който показва България. Той е доста претенциозен за отглеждане - често остава недобре узрял и с високи киселини. Това, разбира се, не означава, че отричам мавруда. Ние произвеждаме и продаваме доста мавруд, защото хората продължават да го пият. Смятам, че български сортове като него в купаж с вносни биха имали много добър шанс на пазара.
Как една новосъздадена марка може да влезе във винената листа на ресторантите?
Истината е, че за да влезеш, особено в по-големите ресторанти, трябва да платиш. Смятам това за крайно порочна практика, но много производители го правят. Ние, доколкото е възможно, се опитваме да не го правим.
Променят ли се предпочитанията на хората заради кризата?
Да, хората, които купуваха селекция, започнаха да се преориентират към евтиния ценови сегмент. Нашата марка там е "359" - едно съвсем нормално вино. Иначе редовият българин купува наливни вина в пластмасови бутилки, защото покупателната му способност е такава.
Каква е нагласата - че с определена сума трябва да се купи много, но некачествено, или малко, но качествено вино?
Зависи от хората. Сещам се за онзи диалог в "Малкия принц": Защо пиеш? - За да забравя. - Какво трябва да забравиш? - Че пия. Всеки от нас знае защо пие българинът, защо пие руснакът... Някои пият, за да забравят, други - за да си спомнят. Разбира се, и за веселба.
Ръководите ли се от вкуса на пазара или произвеждате каквото ви харесва лично на вас?
Разбира се, че се ръководим от пазара, няма как иначе. Например досега продавахме сира само в т.нар. селекция, в по-скъпите ни вина и в резервите. Сега смятаме да я пуснем в серията "359", защото смятаме, че българинът научи доста за нея и искаме да я направим по-масова и достъпна.
Имате практика да пращате служителите от търговския си отдел на лозето и после във винарната...
Инициативата е тяхна, не е мое решение, така че не е задължително, но те го правят. На лозето помагат най-вече по време на гроздобера, когато имаме най-много нужда от трудов ресурс. Така виждат и отблизо разликата в сортовете грозде. После във винарната чиракуват на технолозите и на техник-винарите. Откакто го правят - вече години наред, те са много по-съпричастни към продукта, защото се убеждават, че да се прави вино никак не е лесно. Ефектът е, че когато след това продават виното, влагат повече сърце и лична емоция. Което в крайна сметка е важно и за финансовия резултат на компанията.
Визитка
Житейски факти
- Родена на 11 март 1964 г.
- Разведена, с две дъщери
Образование
- Икономически университет - Варна, магистър по счетоводство и контрол (1988 - 1993)
Професионален опит
- БНБ, счетоводител (1983 - 1985)
- Съюз на българските художници, счетоводител (1985 - 1988)
- Студентска кооперация "Вертикал", икономист (1989 - 1993)
- Счетоводна кантора АМТ, собственик и управител (1993 - 2000)
- Вила "Любимец" и вила "Хисар", изпълнителен директор (2000 -)
|
